Автор:
Мария ШандурковаМаксимилиан Волошин
* * *В зелёных сумерках, дрожа и вырастая
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Във сумрачния злак, трепти и се надига
наслада тайнствена от родната земя,
предишните слова понасят се в мъгла
и като лястовички те се изпокриват.
И черни сводове, и бледи светлини
се спускат по реката в трепети безбрежни.
В душата ми расте такава нежност!..
Тъй бавно се изтичат разтопени дни...
За първи път в земята се притискам,
сърцето мъртво, дадено от участта,
от твоите ръце приемам чисто,
тъй както птиче, сгрято в твоята снага.
Лето 1905
Париж
Превод: Мария Шандуркова, 13.06.2017 г.
------------------------------------
Във сУмрачния злАк, трептИ и се надИга
наслАда тАйнствена от рОдната земЯ,
предИшните словА понАсят се в мъглА
и като лЯстовички тЕ се изпокрИват.
И чЕрни свОдове, и блЕди светлинИ
се спУскат по рекАта в трЕпети безбрЕжни.
В душАта ми растЕ такАва нЕжност!..
Тъй бАвно се изтИчат разтопЕни днИ...
За пЪрви пЪт в земЯта се притИскам,
сърцЕто мЪртво, дАдено от участтА,
от твОите ръцЕ приЕмам чИсто,
тъй кАкто птИче, сгрЯто в твОята снагА.
--------------------------------------
* * *
В зелёных сумерках, дрожа и вырастая,
Восторг таинственный припал к родной земле,
И прежние слова уносятся во мгле,
Как чёрных ласточек испуганная стая.
И арки чёрные и бледные огни
Уходят по реке в лучистую безбрежность.
В душе моей растёт такая нежность!..
Как медленно текут расплавленные дни…
И в первый раз к земле я припадаю,
И сердце мёртвое, мне данное судьбой,
Из рук твоих смиренно принимаю,
Как птичку серую, согретую тобой.
26 июня 1905
Париж
Художник: Максимилиан Волошин
Источник: Произведения / Стихи.ру - http://www.stihi.ru/2017/06/13/8020
Источник: Вконтакте
Источник: Facebook
Источник: Одноклассники
Отредактировать или удалить данное произведение
